събота, 31 август 2013 г.

Кой учи децата ни да играят шахмат?




"Вие можете да залъгвате част от народа през цялото време, можете да залъгвате целия народ известно време, но не може да се залъгва през цялото време целият народ." 
Ейбрахам Линкълн


Съществуват треньори, които взимат шахматисти със средни умения и ги превръщат в машина за победи, изкарвайки ги на върха. Тези треньори имат таланта и склоността да създават печеливши състезатели и да използват максималния потенциал на детето.
Други треньори пък имат трудности, по някаква причина техните състезатели  се отказват твърде рано, спират тренировките или се местят в други клубове. Много често, след дълги години занимания и влагане на време и средства - резултати няма.

Този тип треньори  вероятно винят обстоятелствата, лошия късмет и липсата на талант у децата за неудачите. Но истината е, че в повечето случаи проблемите и незадоволителните резултати се дължат на треньора, а не на самото дете и труда, който влага.
Напоследък у нас се появиха спорни треньори, които масово обучават деца по клубове, школи и училища. Много от тях самите никога не са имали треньор по шахмат и не са тренирали шахмат като деца. В една по-зряла възраст просто са намерили ниша за изкарване на доходи, по един съмнителен начин. Защото да учиш някого и то дете на нещо, което не знаеш и не разбираш, е най-малкото непочтенно. 
Какво значи да си дипломиран “треньор по шахмат”, без да си доказал на шахматно състезание, че изобщо можещ да играеш древната игра и да побеждаваш? Как тогава ще научиш учениците си да го правят? На теория може и да е възможно, но на практика не се случва. Представянията на децата от многобройните шахматни школи и клубове и качеството на игра, което се  демонстрира, доказват, че нещо в методиката на шахматно образование у нас не работи.


В отчетните доклади на някои от най-активните ни шахматни клубове фигурират десетки и дори стотици имена на обучавани млади шахматисти. Защо тогава и на пръстите на едната си ръка не можем да преброим успехи при международните ни участия? 

Услужливи наши шахматни деятелки и деятели възхваляват постиженията  на родния шахмат  по медиите и социалните мрежи. Голата истина за родния ни шахмат обаче лъсва, когато децата ни се завърнат от участия в шахматни турнири след посредствени представяния и класиране на n-тите  места,. Няма приемственост и продължение на добрите ни шахматни традиции и престижно място родния ни шахмат на световната сцена. В недалечното минало България е имала световни шампиони в почти всички възрастови групи и носеше медали от  олимпиади.

Не можем повече от 20 години да си повтаряме успехите на няколко имена от едно отминаващо си поколение. Да, никой не отрича успехите и славата на В. Топалов, А. Стефанова, К.Георгиев и други шахматисти от по-старото поколение, но какво идва след тях?

И защо те не предават личния си опит и знания на младите шахматисти? 

Както във всички други сфери на обществено развитие, рецептата за успех е проста: 

За да станеш добър, трябва да се учиш от най-добрите!