неделя, 19 януари 2014 г.

Среща с Магнус Карлсен

"Шахматният Моцарт"

Световният шампион Магнус Карлсен в разговор с Питър Тийл, съосновател на PayPal, на среща в Чърчъл клуб, в Силициевата долина



CHURCHILL CLUB

петък, 22 ноември 2013 г.

Магнус Карлсен е новият световен шампион по шахмат

Магнус Карлсен
Официален сайт
 Младият норвежки шахматист Магнус Карлсен (22 год.), определян като "детето чудо на шаха", стана новия световен шампион по шахмат, след като успя да победи убедително досегашния шампион индиеца Вишванатан Ананд. Карлсен спечели мача за световно първенство в Ченай – столицата на индийския щат Тамил Наду.
Мачът трябваше да се състои от 12 партии, но всъщност приключи след изиграни само 10 партии с недостижим аванс и резултат  от 6.5:3.5 точки в полза на младия претендент.

Магнус Карлсен е роден на 30 ноември 1990 г. в Тьонсберг, Норвегия. На 5 годишна възраст той се научава да играе шах от своя баща. Скоро шахматната игра става най-голямата му страст. Първата негова шахматна цел е да победи сестра си, след това своя баща, но очевидно целите му в шахмата не спират до тук. Магнус става Международен гросмайстор по шахмат на 13 години, най-младият по това време.
През октомври 2009 г. на турнира Nanjing Pearl Spring (Китай), Карлсен става петият шахматист в историята на този спорт, достигнал Ело-рейтинг 2800, най-младият за всички времена. Същата година той става световен шампион по блиц.

От 1 януари 2010 г.  Магнус Карлсен е No. 1 по коефициент  ЕЛО в световната шахматна листа на ФИДЕ.

43-годишният Ананд стана световен шампион през септември 2007 г., след което три пъти успешно защити титлата си - срещу руснака Владимир Крамник през 2008 г., българина Веселин Топалов през 2010 г. и срещу Борис Гелфанд от Израел през 2012 г.
В този мач обаче Ананд не спечели нито една партия, направи седем ремита и загуби три партии.

 

Всички мъже световни шампиони в историята на шахмата:

Класическа линия:

Вилхелм Стейниц 1886-1894
Емануил Ласкер        1894-1921
Хосе Раул Капабланка 1921-1927
Александър Алехин    1927-1935, 1937-1946
Макс Ейве                  1935-1937
Михаил Ботвинник   1948-1957, 1958-1960, 1961-1963
Василий Смислов     1957-1958
Михаил Тал              1960-1961
Тигран Петросян       1963-1969
Борис Спаски        1969-1972
Роберт Фишер           1972-1975
Анатолий Карпов     1975-1985
Гарри Каспаров        1985-2000
Владимир Крамник  2000-2006

По линията на  ФИДЕ:

Анатолий Карпов    1993-1999
Александр Халифман 1999-2000
Вишванатан Ананд  2000-2002
Руслан Пономарьов    2002-2004
Рустам Касимжанов 2004-2005
Веселин Топалов       2005-2006

Классическа линия (обединен шампион):

Владимир Крамник   2006-2007
Вишванатан Ананд    2007-2013
Магнус Карлсен          от 2013 г.

събота, 9 ноември 2013 г.

Европейско отборно първенство по шахмат

Отборният шампионат на Европа по шахмат се провежда от 7 до 18 ноември в полската столица Варшава. Турнирите за мъже и жени се играят по швейцарска система в 9 кръга. В мъжкият турнир учасатват 38 отбора, а в женския 32.
 Мъжкият отбор на България играе в състав: Веселин Топалов, Владимир Петков, Красимир Русев, Петър Арнаудов и Радослав Димитров и е на 21-во място в турнирната таблица. Женският отбор е в състав:  Антоанета Стефанова, Елица Раева, Маргарита Войска, Ива Виденова и Симонета Иванова, като е 11-и по коефициент ЕЛО.
Фаворити при мъжете са Русия с Гришчук и Свидлер, Армения с Аронян, Франция с Бакро и Вашие Лаграв. В първенството участват също Адамс (Анг), Мамедяров (Аз), Гири (Хол), Каруана (Ит).
При жените се открояват Украйна с Ушенина и Лахно, Русия с Гунина и Костенюк, Грузия, Полша. За Франция отново играе българската шахматистка Силвия Алексиева-Кола.

Партиите на живо: LIVE

Снимки

Официален сайт на турнира

събота, 31 август 2013 г.

Кой учи децата ни да играят шахмат?




"Вие можете да залъгвате част от народа през цялото време, можете да залъгвате целия народ известно време, но не може да се залъгва през цялото време целият народ." 
Ейбрахам Линкълн


Съществуват треньори, които взимат шахматисти със средни умения и ги превръщат в машина за победи, изкарвайки ги на върха. Тези треньори имат таланта и склоността да създават печеливши състезатели и да използват максималния потенциал на детето.
Други треньори пък имат трудности, по някаква причина техните състезатели  се отказват твърде рано, спират тренировките или се местят в други клубове. Много често, след дълги години занимания и влагане на време и средства - резултати няма.

Този тип треньори  вероятно винят обстоятелствата, лошия късмет и липсата на талант у децата за неудачите. Но истината е, че в повечето случаи проблемите и незадоволителните резултати се дължат на треньора, а не на самото дете и труда, който влага.
Напоследък у нас се появиха спорни треньори, които масово обучават деца по клубове, школи и училища. Много от тях самите никога не са имали треньор по шахмат и не са тренирали шахмат като деца. В една по-зряла възраст просто са намерили ниша за изкарване на доходи, по един съмнителен начин. Защото да учиш някого и то дете на нещо, което не знаеш и не разбираш, е най-малкото непочтенно. 
Какво значи да си дипломиран “треньор по шахмат”, без да си доказал на шахматно състезание, че изобщо можещ да играеш древната игра и да побеждаваш? Как тогава ще научиш учениците си да го правят? На теория може и да е възможно, но на практика не се случва. Представянията на децата от многобройните шахматни школи и клубове и качеството на игра, което се  демонстрира, доказват, че нещо в методиката на шахматно образование у нас не работи.


В отчетните доклади на някои от най-активните ни шахматни клубове фигурират десетки и дори стотици имена на обучавани млади шахматисти. Защо тогава и на пръстите на едната си ръка не можем да преброим успехи при международните ни участия? 

Услужливи наши шахматни деятелки и деятели възхваляват постиженията  на родния шахмат  по медиите и социалните мрежи. Голата истина за родния ни шахмат обаче лъсва, когато децата ни се завърнат от участия в шахматни турнири след посредствени представяния и класиране на n-тите  места,. Няма приемственост и продължение на добрите ни шахматни традиции и престижно място родния ни шахмат на световната сцена. В недалечното минало България е имала световни шампиони в почти всички възрастови групи и носеше медали от  олимпиади.

Не можем повече от 20 години да си повтаряме успехите на няколко имена от едно отминаващо си поколение. Да, никой не отрича успехите и славата на В. Топалов, А. Стефанова, К.Георгиев и други шахматисти от по-старото поколение, но какво идва след тях?

И защо те не предават личния си опит и знания на младите шахматисти? 

Както във всички други сфери на обществено развитие, рецептата за успех е проста: 

За да станеш добър, трябва да се учиш от най-добрите!

сряда, 26 юни 2013 г.

Шахматът - любима игра на деца и възрастни



Шахматът - най-модерната и популярна игра, но не в България, а в Ню Йорк


Шахматът  става все по-масов спорт в страна като САЩ, която не може да се похвали с шахматни традиции и големи успехи на световната  шахматна сцена (изключая гениалния Боби Фишер).

В същото време България, която в недалечното минало се славеше с високи шахматни постижения, бе люлка за шахматни таланти и създаваше световни шампиони, сега се прославя със скандални състезатели, подозирани в измама и използване на непозволена компютърна помощ. Масовият шахмат е все по-малко масов, въпреки изкуствено създаваната илюзия за голям интерес към древната игра и провеждането на мероприятия от рода на мачове на 100 и повече дъски или верига от турнири с големи наградни фондове. Наградите от тези турнири обаче в последно време се печелят предимно от чужди състезатели и българското участие е само на олимпиския принцип - “Важно е участието”. 
Всъщност олимпийският принцип гласи “The most important thing in life is not the triumph, but the fight; the essential thing is not to have won, but to have fought well” – “Най-важното нещо в живота е не триумфа, а битката; важното е не да си победил, а да си се борил добре”. Този принцип може да важи за страни, които никога не са имали добри шахматисти и не могат да се похвалят с опит и традиции в този спорт.

Но българските любители на шаха помнят други времена на успехи и завоювани титли по международни турнири, световни първенства и олимпиади. Времена, когато във всеки град имаше шахматен клуб (в столицата няколко клуба) и шахматният живот кипеше с пълна сила.

 

Дали шахматът отново ще стане модерна и популярна игра с голям обществен интерес, особено сред подрастващите? 


Много пъти е говорено и писано за ползите от играта на шах за децата. Редица специалисти са доказали с наблюдения и статистически изследвания, че шахматът:
  •  Подобрява концентрацията, логическото и абстрактно мислене;
  •  Подобрява паметта, развива въображението и креативността;
  • Развива математическите способности и стимулира четивните и словесни умения на детето;
  •  Изгражда самодисциплина и отговорност от най-ранна детска възраст;
  •  Развива интелектуалния и творчески потенциал;
  •  Изгражда спортен дух и лидерски качества 
Защо тогава тази изключително интересна и полезна игра не е достатъчно популярна в България? Защо все по-малко деца се занимават с шахмат и родителите предпочитат да ги запишат в училище на всякакви други занимания, но не и на шах?
Ако все пак някои родители изберат шахмата за допълнително извънкласно занимание за детето си, защо скоро след това детето само се отказва или бива спирано от по-нататъшно шахматно развитие. Ако съпоставим броя на участниците на шахматни турнири в различните възрастови групи, ще установим, че той е обратно пропорционален на възрастта. С всяка по-висока възрастова група броят на участниците прогресивно намалява.

За да привлича любители такава прекрасна игра като шахмата трябва да се популяризира, но не със скандали. Трябва да се използват знанията, опита и уменията на водещите шахматисти в България. За съжаление нашите титуловани шахматисти (гросмайстори, международни майстори и други състезатели със звания и високи шахматни коефициенти) не участват (с малки изключения) в процеса на обучение и тренировки с деца и юноши. Не се търси тяхната помощ и професионализъм за откриване и подпомагане на млади таланти. Тази благодатна във финансово изражение дейност се извършва от новоизлюпени шахматни "Калинки", много от които едва ли ще успеят да дадат мат с кон и офицер, но затова пък имат надлежно издадена диплома, че могат да обучават и тренират на шах.

В многобройните шахматни клубове и школи понякога се появяват самородни таланти, който въпреки абсолютно хаотичната и непрофесионална система на тренировки и обучения постигат добри резултати и дават надежда за бъдещи високи успехи. Поради липса на специалисти обаче, които да работят правилно с тях, да ги насърчават и да им предават шахматни знания (как да предадеш нещо, което нямаш) скоро започват да тъпчат на едно място и с преминаването в по-високите възрастови групи дават все по-ниски резултати и изостават сред жестоката конкуренция с водещите в света шахматни нации.  Така децата се обезсърчават и скоро губят интерес към играта, а родителите ги насочват в друга посока.


Време е да се каже истината 

 

Това е картината на детско-юношеския шахмат у нас и колкото и да повтаря изпълнителният директор на БФШ в телевизионните си изяви, че в чужбина страната ни я наричат не България, а "кънтри чес" (предполагам има предвид шахматна страна, а не някакъв нов вид фолк музика за шахматисти) и, че състезателите от чужбина си пишели "нула" като се срещат с наши деца по международните турнири, това не ни класира по-напред и не скрива слабите резултати.


неделя, 23 юни 2013 г.

Борис Гелфанд спечели "Мемориал Тал 2013"

Крайно класиране:

1. Б. Гелфанд – 6 т.
2. М. Карлсен – 5,5 т.
3-5. Ф. Каруана, Ш. Мамедяров, Д. Андрейкин – по 5 т.
6. Х. Накамура – 4,5 т.
7. С. Карякин – 4 т.
8-9. А. Морозевич, В. Ананд - по 3,5 т.
10. В. Крамник – 3 т.

Таблица с резултатите: